2012 – not the end of the world!

Първа част от популярната книжка на д-р Марк ван Стоун относно измамата 2012.

2012

2012: 13 въпроса и отговора

Какво трябва да знаете за 2012: 13 въпроса и отговора

Наистина ли Апокалипсисът идва?

д-р Джон Хупс

(със съкращения)

1. Кои са маите?

Терминът “маи” е обобщаващ, както “американци” и “европейци”. Той обхваща широк кръг маянски народи от Древността до днес, чието културно наследство включва около тридесет различни езика. Територията на тези народи е разположена в Източно Мексико (Чиапас и п-ов Юкатан), Гватемала, Белиз, Хондурас и Западен Ел Салвадор. Макар че е невъзможно да се каже със сигурност какви са били говоримите езици, археолозите проследяват произхода на маянската култура докъм 3000 години в миналото въз основа на приемствеността в стиловете керамика, архитектурата, погребенията и други особености. За разлика от популярните схващания, наследниците на древните маи никога не са изчезвали. Всъщност вероятно днес има повече маи от всякога – общо около шест милиона. По време на т.нар. Класически период (200 г. сл.Хр. – 900 г. сл. Хр.) древните маи били организирани в градове-държави, подобни на гръцките. Това е и времето на голямото противоборство между два основни центъра, Тикал и Калакмул, по подобие на конфликта между Спарта и Атина. Хората, които наричаме “древни маи”, никога не са били обединявани от единно управление или религиозна система. Те са живеели в различни воюващи държавици с различни идеологии, които били модифицирани според нуждите на всеки владетел. Вярванията и традициите на различните маянски поселища се различавали значително. Това прави трудно да се каже със сигурност каква е била “маянската” религиозна система. Всъщност самата концепция за “маи” е съвременно изобретение, чиято способност да опише сложността на тези култури е най-малкото съмнителна.

2. Какво представлява Дългото броене и какво общо има с 2012?

Древните маи са измервали времето в цикли с нарастваща продължителност. Първите резултати от проучването на този въпрос са от края на ХІХ в., когато американският журналист Джоузеф Гудман успешно разгадал сложната система на маянския календар. Той публикувал заключенията си през 1897 г., в които описвал системата на “Дългото броене”, базирано на няколко единици или периоди с нарастваща големина: k’in (1 ден), winal (20 дни), tun (360 дни), k’atun (7200 дни), bak’tun (144 000 дни). Древните маи са следели хода на времето по тази система, която, комбинирана с допълнителното календарно броене от 260 дни (цолкин) и 362 дни (хааб), давала в резултат датите от Дългото броене. Гудман смятал, че има и още по-дълги “Големи цикли” от 13 бактуна (1 872 000 дни) и определил, че началото на съвременния Голям цикъл било на 13.0.0.0.0 4 Ахау 8 Кумку (това е 13 бактуноб, 0 катуноб, 0 туноб, 0 уиналоб и 0 киноб, следвано от датите според цолкин и хааб). По-късно учените установиха, че това е датата на свещеното “Сътворение” на древните маи, които в своята митология го смятали за “раждането” на настоящия свят. Грегорианският еквивалент на тази дата е 11 август 3114 г. пр. Хр. Според учените, които поддържат идеята на Гудман за Големите цикли от по 13 бактуна, текущият период ще приключи на 13.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин, равнозначен според Грегорианския календар на 21 декември 2012 (или на 23 декември).

Важно е да се знае, че календарите са сложно нещо! Грегорианският календар, който се използва в момента в Америка, Европа и други страни с голямо Западно влияние, е наследила много промени, някои от които произхождат от Римския (Юлиянския) календар с модификациите, направени по времето на папа Григорий ХІІІ (1502–1585), глава на Римската църква по време на испанската конкиста. Обяснението на магическите или божествените им аспекти, в които вярват хората, е още по-сложно и този проблем е буквално стар колкото света.

3. Наистина ли маянският календар свършва на 21 декември 2012?

Не. Не е ясно дори дали тази дата представлява края на цикъл от 13 бактуна. Теорията на Гудман е, че настоящият Голям цикъл е 54-ти от още по-голямата Велика епоха, съставена от 73 големи цикъла. Някои маянски летобройци изглежда са предпочитали определени части от 20-бактуновите цикли. Маянският календар не свършва с 13- или 20-бактуновия период. Маите са изчислявали дати от далечното бъдеще. Например един надпис предсказва, че годишнината от коронацията на Кинич Джанааб Пакал, маянски владетел на Паленке от VІІ век, все още ще се отбелязва през 4772 г. сл. Хр. Епиграфът Дейвид Стюарт посочва, че има маянски дати по-далеч в бъдещето, отколкото периодите на съвременните астрономи, взиращи се към произхода на вселената преди 13,7 милиарда години.

Днес учените са разделени от две възможни изчисления на датата 13.0.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин според Грегорианския календар – 21 или 23 декември 2012, или дори трети вариант. Датата 21 декември е особено популярен обект на различни интерпретации, защото съвпада със слънцестоенето. Дали това е било умишлено, или случайно е спорен въпрос.

4. Какъв е произходът на твърденията за края на света?

Скоро след публикуването на книгата на Гудман германският учен Ернст Фьостерман интерпретира символите и изображенията от последната страница на предиспанската маянска книга, наречена Дрезденски кодекс, като препратки към края на света, предизвикан от мащабно наводнение, който той възприема като “разрушаването на света”, “апокалипсис” и “край на света”. Идеите на Фьостерман повтаря американският археолог Силванус Морли през 1915 г. в книгата си за йероглифната писменост на древните маи. Морли на свой ред разкрасява нещата, като пише, че “накрая, на последната страница от манускрипта е изобразено Разрушаването на света… Тук в действителност е показан в графичен вид последният всепоглъщащ катаклизъм” под формата на голям потоп. Тези коментари по-късно са преповторени в популярната книга на Морли “Древните маи” (1946 г.). Маянистите се разграничават от неговите интерпретации, а някои учени предполагат, че изображенията представляват годишното настъпване на дъждовния сезон, а не катастрофично наводнение.

Идеите на Гудман, Фьостерман и Морли оказват влияние върху американския учен Майкъл Ко от университета в Йейл, който също интерпретира елементи от ацтекската митология и по-конкретно “Легендата за петте слънца” (записана за първи път през 50-те години на ХVІ в.) като доказателство за древните вярвания в цикличните периоди на унищожение. Той обобщава идеите си в своята популярна книга “Маите” (1966 г.). Във всяко издание (до момента са 8) Ко свързва края на 13-бактуновия цикъл с “Армагедон” – препратка към християнските вярвания, отразени в Новия завет (Откровение), че в края на света ще се проведе последната битка, която ще го унищожи и ще е свързана с Второто пришествие на Иисус Христос. Той също смята (на базата на ацтекските вярвания), че съвременният свят ще бъде унищожен от земетресения. Ко никога не е твърдял обаче, че това ще се случи в действителност. Той просто се опитва да изрази онова, което смята, че се вярвали древните маи, използвайки жаргона на Студената война в опит да впечатли своите читатели.

В средата на 70-те години спекулациите на Майкъл Ко се свързват с псевдонаучните спекулации на бестселъровия швейцарски автор Ерик фон Деникен посредством телевизионното предаване The Outer Space Connection (1975 г.) с автор и продуцент Алън Ландсбърг. Предаването и книгата със същото име разпространяват твърденията, че маите са били в контакт с “древни астронавти” или “древни извънземни”, идентифицирани като извънземни посетители от други планети, за които е “предречено”, че ще се върнат на Земята на 24 декември 2011 г. (очевидно грешна дата, посочена от Ко в книгата му от 1966 г.). Разказвачът на предаването е Род Сърлинг, създател на “Зоната на здрача”. То е гледано от милиони и успешно насажда митологични елементи в популярната култура. Същата година писателят Франк Уотърс, най-известен със своята “Книга на хопите” (1963), публикува “Мистичното Мексико: настъпващият шести свят на съзнанието” (1975), в която свързва същата грешна дата с митовете за Кетцалкоатъл (ацтекско божество и легендарен културен герой), Атлантида и намеци за извънземни посетители. Уотърс пише: “по презумпцията, че маянският Голям цикъл, съставен от 13 бактуна или 5200 години и започнал на 12 август 3113 г. пр. Хр., маркира края на Четвъртия свят и началото на Петия свят, човек би очаквал [и в края на настоящия цикъл – бел.прев.] голяма катастрофа, споменавана от нахуатл-маянските митове. Краят на Големия цикъл и на Петия свят според същата корелация на Гудман-Мартинес-Томпсън, ще настъпи на 24 декември 2011 г. сл. Хр. и той ще бъде разрушен от катастрофални земетресения.” (Уотърс 1975: 257–258). Идеите за разрушаването на света намират отзвук у хората, добре запознати с истории за разрушаването на легендарния “изгубен континент” Атлантида и пророчествата за края на света, изфабрикувани от водачите на нови религиозни течения, като Дейвид Берг от Децата на Бог, който през 1973 г. предсказва, че кометата Кохоутек ще унищожи Земята.

В края на 60-те и 70-те години маянският календар привлича интереса на хипитата, които използват психеделични субстанции, като ЛСД, ДМТ, псилоцибин и канабис, и които се интересуват от астрология, нумерология, Таро и китайската гадателска практика И-Цзин. Тези автори, сред които Терънс Макена и Хосе Архуелес (един от създателите на Whole Earth Festival през 1970), пишат книги, организират уъркшопи и изнасят лекции, описващи мистичните преживявания, базирани на употребата им на психеделични вещества. Те виждат сходни модели в маянския календар и И-Цзин, които ги довеждат до заключението, че 2012 е свързана с духовна “трансформация на съзнанието” – идея, която става популярна сред последователите на ню ейдж вълната. През 1975 г. и Макена (заедно с брат си Денис), и Архуелес публикуват книги, в които идентифицират 2012 като годината, в която това ще се случи. Те обаче не посочват датата 21 декември до 1983 г., когато археологът Робърт Шерър публикува своята корелация в допълнението към четвъртото издание на класическата книга на Силванус Морли “Древните маи”.

Значението на датата е популяризирано по време на контракултурното събитие Harmonic Convergence, организирано от Архуелес на 16–17 август 1987 г., който смята, че проблемите на Западната цивилизация се дължат на използването на календар, който не е пряко свързан с движението на Слънцето, Луната, планетите и звездите. Той се стреми да възкреси версия на маянския календар, базирана на слънчевите и лунните цикли, създавайки нова система, наречена от него самия Dreamspell. Тя следва маянския календар и се основава на числата 13 и 20, а не на 12 и 60. Архуелес смятал, че използването на този различен календар в крайна сметка ще доведе до световен мир.

Harmonic Convergence, надграждащо върху успеха на книгата Шърли Маклейн и телевизионния минисериал Out on a Limb (1986), се разпространява с помощта на новите компютърни технологии (особено Макинтош) и ранните компютърни мрежи. От 60-те години интересът към астрологията, Таро и И-Цзин, както и към маянския календар се разпространява широко сред програмистите, работещи в сферата на персоналните компютри и софтуерната индустрия в областта, която по-късно ще стане известна като Силиконовата и в по-ново време като Силициевата (;-)) долина в Северна Калифорния. Контракултурните и ню ейдж концепции, включително тези на психолога Тимъти Лиъри, Макена и Архуелес, са част от киберкултурата още от времето на зараждането й, и е напълно естествено, че ранните социални мрежи от средата на 80-те, като FidoNet и The Well играят роля в разпространението на информацията за Harmonic Convergence и 2012 сред субкултурите на психеделичните и компютърни хакери, които често се припокриват. (Сред потребителите на канабис и психеделични вещества са и такива влиятелни личности като Бил Гейтс, Стивън Джобс и др.) Митологията за 2012 кристализира от същото контракултурно обкръжение в Сан Франциско и кампусите на Бъркли и Станфорд, които допринасят към значимите културни промени от 60-те, включително радикалните движения за политическа и екологична осъзнатост и “освобождението на знанието”. От същата среда произхождат компютърният и интернет пионер Дъг Енгелбарт, Кен Киси и “Грейтфул Дед”. Тяхното културно наследство е живо и днес във феномени като алтернативната медицина, енвиронментализма, терапията ауахуаска, Горящите хора, Уикилийкс и движението “Окупирай”.

С разрастването на компютърните мрежи идеите се разпространяват между хората, използващи интернет, особено след 1995 г. С растящите тревоги около “проблема 2000” митологията се разпространява стремително и става популярна и в масмедиите. Хората създават уебсайтове, подкрепящи една от две идеи: 1) че това е буквално краят на света или 2) че е духовна трансформация. Това обаче се случва независимо от академичните учени, ангажирани с древните маи, които не подкрепят идеята за “пророчества” и който и да е от двата сценария. “Пророчествата” за 2012 г. се смятат в най-добрия случай за вид народна митология на дигиталната ера, сбор от митове и легенди, които се разпространяват чрез комерсиални публикации, телевизионни канали и особено чрез дигиталните компютърни мрежи. Вниманието, което се отделя на маянската дата 13.0.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин (21 декември 2012) до голяма степен е резултат от устойчивите популярни вярвания в астрологията, нумерологията, мистицизма и откровенията. (Забележете например необичайната повторяемост на числа – 13.0.0.0.0 и 12-21-12.)

5. Какви са разумните основания, че идеята за “апокалипсис през 2012” е безпочвена?

Първото е, че пророчествата за края на света са част от Западната култура от поне 2500 години, но светът все още не е свършил. Има и други причини (изброени по-долу) защо тези пророчества са толкова популярни.

В записите на древните маи няма недвусмислено “пророчество”. Съществува само един древен надпис върху монумент 6 от Тортугеро (Чиапас, Мексико), който се отнася към датата 13.0.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин, но текстът не е много ясен, защото обектът е силно повреден. Епиграфите Свен Грьонмайер и Барбара Маклауд смятат, че текстът се отнася до бъдеща церемония, в която ще се почете определено божество като бъде облечено в специални дрехи и вероятно използвано в процесия. Тези останки са обект на много дебати. Други маянски “пророчества” за края на света, поместени в документи, подобни на “Книгите на Чилам Балам” от ХVІІІ в., са трудни за интерпретиране и не посочват конкретно 2012 година. Тези източници, както и “Попол Вух”, традиционна маянска история за Сътворението, която разказва за разрушаването на поредица от светове, са записани след испанската конкиста и е вероятно да са били повлияни от францисканските схващания за края на света. Следователно идеите за края на света през 2012, свързвани сега с маите, са всъщност западни идеи, а не такива, произхождащи от вярванията на древните маи. Когато маите от Колониалния период са говорели за катастрофи и опустошения, изглежда вероятно да са имали предвид разрушаването на собствената им култура от испанските нашественици.

Някои хора се концентрират върху факта, че специалната дата в маянския календар – изчислена преди над 2000 години – съвпада със зимното слънцестоене (21 декември). Те смятат, че уменията и точността на маянските летобройци означават, че те са имали и способността да предсказват много неща от бъдещето. Академичните учени обаче не са постигнали съгласие дали правилната дата е 21 декември, 23 декември или нещо друго. Мнозина са на мнение, че връзката със зимното слънцестоене е съвпадение. (Те също така пренебрегват идеите за “галактическото подравняване” – позиционирането на Слънцето на определено място, съотнесено с Млечния път на тази дата като фантазия, основана на неточна, нетрадиционна астрология.)

Привържениците на митологията около 2012 са склонни да пренебрегват академичните учени и мненията на професионалните маянисти (археолози, епиграфи, историци на изкуството, лингвисти и пр.) за това в какво всъщност са вярвали древните маи. Техните интерпретации се базират на остарели и старомодни идеи от края на ХІХ и началото на ХХ век; идеи, които са полезни за създаването на митология и идеология, но не отразяват съвременното академично знание. Утвърдените учени разглеждат това движение като извор на псевдонаука, невежество, лековерие и неправилно мислене, защото насърчава субективното пред обективното знание.

6. Как концепцията за края на света или трансформацията му през 2012 е станала толкова популярна?

Идеята за края на света през 2012 е успешна, защото използва страховете на хората, за да ги накара да обърнат вниманието си към филмите, телевизионната документалистика, книги, списания, уебсайтове и други медии, създадени, за да печелят пари. Това е мит, разпространяван отчасти по комерсиални причини. Той обаче се свързва и с духовни цели от хора, които поставят въпроси като световния мир, състоянието на околната среда, глобалните комуникационни мрежи и положителните социални промени. Този въпрос се е превърнал в мащабна тема в търговските, политически и духовни идеологии.

Причините за искрената загриженост на хората по този въпрос са многобройни. Сред тях са въпросите за разпространението на ядреното оръжие, политическото напрежение в Близкия изток, Северна Корея, Пакистан, несигурността от глобалната икономическа рецесия, нарастващото замърсяване и глобалните климатични промени, стремителните промени в различни социални области, резултат от технологиите и ускоряването на глобалните комуникации. Мисля, че хората са разтревожени, защото чувстват, че не могат да контролират тези промени, които значително засягат живота им. Проблеми, подобни на тези, обаче, са съществували във всяко поколение. Няма причина да смятаме, че 2012 ще е по-различна с изключение на ефектите, предизвикани от вярванията в популярната митология.

7. Допринасят ли масмедиите за избуяването на митологията около 2012?

Да. Определено! От 70-те години насам сензационни и популярни телевизионни програми, филми, книги и списания се възползват от общото невежество на широката публика за древните маи, за да прокламират глупости, митове и фолклор, който няма почти нищо общо с академичната наука. Ясно е също така, че това явление се увеличава с разпространението на персоналните компютри, дигиталните мрежи, интернет и онлайн източниците на информация, като Уикипедия, Youtube, Facebook и Twitter. Те правят разпространението на популярната митология много по-бързо и лесно. Макар че те улесняват и разпространението на висококачествени материали за древните маи, хората, които нямат добро образование, са привлечени много повече от сензационните истории, отколкото от отговорните академични изследвания, базирани на внимателно научно проучване.

Понастоящем има над 1500 книги на английски за “феномена 2012”, сред които едва една шепа отразяват схващанията на академичните експерти. Повечето са написани за публика, която търси сензационните интерпретации.

8. Какви са традиционните аргументи по отношение на други пророчества за “края на света”?

Някои християни вярват в нещо, което те самите наричат “Екстаза” събитие, при което душите на истински вярващите ще бъдат взети в Рая. Те се приготвят за това с молитви и отдаденост, но не знаят кога ще настъпи моментът. Според техните вярвания Екстазът идва преди Армагедон и събитията около края на света. Интерпретациите на християнските вярвания за края на света се различават значително. Съществуват традиционни християнски вярвания, които са извънредно различни и традиционни мнения на християни и нехристияни по отношение на тези вярвания. Идеите от този невероятно сложен комплекс обаче се обобщават трудно. Някои християни вярват във физическия край на света, а други смятат, че това е метафора.

9. Как митологията за 2012 става популярни извън ню ейдж кръговете?

[Коментира се приносът на различни книги, “Апокалипто”, 2012, спекулативните тези на Греъм Хенкок.]

10. Освен Холивуд кой още експлоатира тази митолигия за пари?

[Певци, Бритни Спиърс; предприемачи, които продават убежища в планината; разни ню ейдж откачалки, които си пласират смахнатите продукти.]

11. Активизира ли феноменът 2012 туризма в държавите, населени с маи?

Разбира се. Мексико, Гватемала, Белиз, Хондурас и Ел Салвадор използват всички възможности, за да промотират туризма из територията на древните маи и други дестинации, свързани с 2012, включително с документални филми, спонсорирани от правителството. Мексиканският Институт по антропология и история (INAH)вече публикува стратегически прес съобщения, за да подкладе интереса към 2012, последните от които истории за откриването на втори надпис, “потвърждаващ” датата.

Един от най-странните туристически феномени е свързан с Босна, където предприемачът Семир Османагич свързва митологията за 2012 със своето откритие на древни босненски “пирамиди”, за да възроди туристическата индустрия на страната. Гугълнете “босненските пирамиди”, за да се осведомите повече по темата.

12. Защо хората са толкова привлечени от теориите за Апокалипсиса?

[Всеки да си даде сам отговор, текстът на автора не съдържа особено оригинални прозрения, освен това, че страхът продава по-добре и от секса.]

13. Откъде да се сдобиете с точна информация за маите и 2012?

Статията в Уикипедия за “феномена 2012”, писана и редактирана вече няколко години от многобройни сътрудници с широк кръг гледни точки, е най-достъпният, точен и актуален източник. Други онлайн източници с изобилна документация са:

1

2

3

4

Четири книги, чиито автори са учени, представят трезв и критичен преглед на митовете за 2012 г.:

The End of Time: The Maya Mystery of 2012 на Антъни Авени; 2012: Science and Prophecy of the Ancient Maya, от епиграфа и историка на изкуството Марк ван Стоун2012 and the End of the World: The Western Roots of the Maya Apocalypse, от етноисторика Матю Рестол и Амара Солари и The Order of Days: The Maya World and the Truth About 2012 от епиграфа Дейвид Стюарт.

Източник: Psychology Today

За автора: John Hoopes

Краят на света може и да не настъпи през 2012 година

Изследване на учен от Калифорнийския университет „Санта Барбара“ поставя под въпрос прецизността на корелацията на Майанския календар, предсказанието за катаклизми през 2012 год. и ред други исторически дати.

Джерардо АлданаВ продължение на почти половин век изследователите на майанската цивилизация разчитат на фиксирана числова стойност, наречена константа на Гудман-Мартинес-Томпсън, като способ за съотнасяне на датите от древния Майански календар с тези в Григорианския – модерния – календар.

Сега обаче едно изследване, проведено от доцент Джерардо Алдана от Калифорнийския университет „Санта Барбара”, специалист по изследвания на мексиканската култура в Съединените щати (чикано), прави предположението, че в константата ГМТ – която на практика никога не е потвърдена по неоспорим начин – вероятно има неточност в рамките на 50 до 100 години, дори повече. Откритието на Алдана оспорва възприетите грегориански дати на всички класически исторически събития от историята на маите, а така също и „края на света, какъвто го познаваме“ според ширещите си тълкования на пророчеството за 2012 год. Изследването му е включено в книгата „Календари и години II: астрономията и времето в Древността и Средновековието“ (“Calendars and Years II: Astronomy and Time in the Ancient and Medieval World“, Oxbow Books, 2010), втора в поредицата под редакцията на доцент Джон Стийл, преподавател по египтология и изследвания на западноазиатската древност от Университета „Браун“.

Calendars and Years II: Astronomy and Time in the Ancient and Medieval WorldКато цяло изследването на Алдана е съсредоточено върху реконструирането на майанските астрономически практики, които в голямата си част могат да бъдат възстановени от приложението им. Повечето материали в археологическите справки се отнасят до ритуали, отбелязвани едновременно с астрономически феномени; архитектурни паметници, ориентирани спрямо видими астрономически събития; или нумерология, обвързваща в едно наука, история и религия с помощта на йероглифни надписи, издялани в камък.

„Една от изначалните трудности в тази област е, че съществуват малцина учени с подробни познания по астрономическата, епиграфската и археологическата страна на проблема“, казва Алдана. „И тъй като по него работят малко хора, не получаваме цялостен поглед. Оттам на свой ред сме склонни да вярваме на информация, която в противен случай не бихме приели за достоверна. Наистина забавен проблем.“

В своята статия Алдана обръща поглед не просто към археологическите сведения, но проявява и критичен интерес към методиката от арсенала на модерните учени, за да получи достъп до астрономическите събития, такива каквито са ги наблюдавали древните.

Константата ГМТ, която отчасти се базира на астрономически събития, е наречена така в чест на ранните майанисти Джоузеф Гудман, Хуан Мартинес-Ернандес и Дж. Ерик С. Томпсън. Всеки от тях допринася за изчислението й. „Гудман работи в началото на ХХ век, а Мартинес малко след него“, казва Алдана. „Никой от двамата не се радва на особена подкрепа, защото по онова време най-силна тежест имат трудовете на Силванъс Морли и Хърбърт Спиндън.“

Според Алдана ранните трудове на Гудман, Мартинес, Морли и Спиндън наблягат с особена сила на датите, извлечени от документи от колониалната епоха – написани на майански езици и предадени с помощта на латинската азбука. „Томпсън върши далеч повече работа, като се стигне до обработка на наличната информация“, твърди Алдана.

В по-голямата си част статията на Алдана се концентрира върху труда на Флойд Лаунсбъри, американски лингвист, антрополог, майанист и епиграф. Лаунсбъри разглежда проблема на константата ГМТ в светлината на информацията от Таблицата на Венера от Дрезденския кодекс, комбиниран календар-алманах, който указва специфични дати, свързани с движението на Венера.

„В миналото са взимали предвид астрономическия аспект, но никой не е наблягал толкова на Таблицата на Венера, колкото Лаунсбъри“, обяснява Алдана. „Както демонстрирам в статията, той защитава позицията, че трудът му премахва последната пречка пред възприемането на константата ГМТ. Други продължават труда му, давайки да се разбере, че е доказал точността на константата. И поради удобството при употребата й в редица специфични видове изследвания и подобни днес константата ГМТ фактически е единодушно приета сред кръга на учените в областта.“

Анализът на Алдана върху заключенията на Лаунсбъри обаче демонстрира, че те не са безспорни. „На пръв поглед не е нищо особено, но в действителност се нарушава балансът в цялата аргументация“, твърди той. „Ако не можем да използваме Таблицата на Венера, за да докажем константата ГМТ, както твърди Лаунсбъри, възприемането й зависи от надеждността на сведенията, с които разполагаме в нейна подкрепа. Останалата част от статията разопакова в исторически план всеки елемент от тези сведения, за да покаже, че те също не са особено стабилни и/или убедителни, сравнени с данните, извлечени от Таблицата на Венера. След което цялостната аргументация зад константата ГМТ рухва като къщичка от карти.“

Въпреки че идентифицира проблемите, свързани с константата на Гудман, Мартинес и Томпсън , Алдана, който не е първият, поставил под въпрос корелацията на Майанския календар, не предлага решение или нова насока. Целта му е просто да разгледа аргументите за – и против – константата ГМТ и опитите на останалите учени да намерят задоволително решение на проблема. „Има и учени, които са заявявали: не, константата е грешна“, казва Алдана. „Но по мое мнение подходът им е насочен по-скоро към предоставяне на алтернативен възглед, без преди всичко да отчитат причините, поради които константата е грешна.“

Необоримата демонстрация в погрешността на константата на Гудман, Мартинес и Томпсън е така необходимата първа стъпка в извличането на солидно и сериозно решение на проблема, твърди той.

Източник: Office of Public Affairs, UC Santa Barbara