Най-старият град в Америка

Откритият преди 19 години огромен град Карал, все още се проучва от археолозите. Учените смятат, че градът е на 5000 години и периодът на съществуването му надхвърля 1000 години.

Сред последните открития в него е малка обществена постройка в предградията, която е свързана с централната област с улица. Археологът Рут Шейди, която управлява Археологическата област Карал, заяви, че заедно с екипа си проучват още 11 други селища, които спадат към този период.

 

Източник: Archaeology

Блогът на Дейвид Стюарт

Как Интернет помага за по-бързото разчитане на майанската писменост? Блогът на Дейвид Стюарт обединява усилията на учени от цял свят в разгадаването на майанските текстове като събира идеи, прозрения и предложения от всеки (включително любителите).

Можете да го следите на този адрес: http://decipherment.wordpress.com/

Гробница на маянски принц в Ушул

За наскоро откритата гробница на маянски принц в Ушул

Екип от археолози от университета в Бон, Германия, откри гробница на млад принц  древния маянски град Ушул. Ръководените от проф. Николай Грубе и д-р Каи Делвендал, археолози проучват града, разположен в Кампече, Мексико, от четири години. Целта им е да проучат процеса на централизация и колапс на хегемонните държавни структури в маянските низини, като използват за пример един среден по размери град и връзките му с регионалния център Калакмул.

Комплексът на царския дворец в Ушул е разположен на юг от главния площад в центъра на древния град. Размерите му са 120 х 130 м, състои се от поне единадесет отделни сгради, организирани около пет вътрешни двора. Завършения си вид комплексът добива ок. 650 г. сл. Хр., когато управляващата династия в съседния Калакмул е  в процес на завземане на обширни области от низините.

По време на разчистването на най-голямата дворцова постройка, известна като “структура К2”, през 2011 г. са открити шест панела с релефи, изобразяващи четирима царе от управляващата династия на Калакмул, да играят на топка. Археолозите смятат, че Ушул, който първоначално е бил малко независимо царство, е бил седалище и е управляван периодично от лидерите на династията Каан, на власт също и в Калакмул. Влиянието им обаче отслабва през 705 г. и съществува силна вероятност местната управляваща династия да заема трона за няколко поколения. В началото на ІХ в. Ушул е напълно изоставен.

При разкопки на южните помещения на структура К2 е открита богато обзаведена гробница, която може да се датира от времето непосредствено след края на влиянието на Калакмул. Стените на криптата са направени от тухли, а камерата е покрита със стъпаловидна арка. Във вътрешността на камерата, която е на възраст 1300 години, са открити останките на млад мъж, погребан по гръб със свити ръце. Разположена около него са намерени керамични чинии и пет керамични вази в удивително добро състояние, някои от които украсени с рисунки. Една уникална чиния, изрисувана в прословутия кодексов стил, покрива черепа на починалия.

“Върху една от чиниите има простичко посвещение, написано с елегантно оформени йероглифи, което гласи: “[Това е] съдът за пиене на младия мъж/принц. Още един надпис върху съд споменава млад мъж или принц” – казва проф. Грубе. Макар че тези препратки не са твърдо доказателство за идентичността на починалия, разположението на гробницата и липсата на определени знаци за статуса му, като нефритени бижута, посочват, че мъжът е бил млад член на управляващата фамилия, който не е бил пряк наследник на престола. Вероятна дата на един от съдовете се свързва със 711 г., следователно смъртта на младия принц и изграждането на гробницата могат да се датират към второто или третото десетилетие на VІІІ в. Изключително добре запазената керамика правят тази гробница едно от най-значимите открития в маянските низини.

Източник:   Science Codex

Купа от гробницата на принца; (Archaeological project Uxul / University of Bonn) Снимка: Sci-news.com

 

Намерена ли е гробницата на Атахуалпа?

Откритото наскоро археологическо находище в Еквадор може да се окаже гробницата на Атахуалпа, последният инкски император. Мястото е обширен комплекс в област, наречена Сигчос. “Това откритие има несъмнено значение за историята на еквадорската археология и за целия Андски регион”, казва министърът на старините Мария Фернанда Еспиноса по отношение на руините, намерени от еквадорския историк Тамара Еступинан.

През ХV и ХVІ век империята на инките се простирана площ от над 1600 км върху по-голямата част от Андския регион  – от днешна Боливия и Перу до Аржентина, Чили, Еквадор и Колумбия. Тя обединява разнообразни етнически групи с различни езици, градове, храмове, земеделски тераси и крепости.

Атахуалпа е последният владетел от своята династия. По време на испанската конкиста той е взет в плен в  Кахамарка, Перу. Притиснат от испанците да приеме християнството, след това той е екзекутиран чрез удушаване, а след смъртта му през 1533 г. империята започва да се разпада.

Мястото

Тази година Еквадорското министерство на културното наследство започна работа по обещаващия археологически обект, който се простира върху планински хребет на 1020 м, а Еступинан ще е отговорна за повдигането на завесата около неговите тайни.

През юни 2010 г. Еступинан, която сега е изследовател във Френския институт за андски проучвания (Ifea), открива “инкски археологически обект”, високо по източните склонове на Андите, сред планинските каньони. Близо до него се намира малка местна ферма и съоръжение за отглеждане на бойни петли.

Но в тази област, наречена Сихчос, на около 70 км от Кито, на един хълм, ошарен с храсти, има и още нещо: тя открива комплекс от стени, акведукти и каменна зидария в рамките на отдалеченото селце Мачау. На кечуа Мачау означава “погребение”.

“Това е инкски паметник от късната империя, който включва няколко правоъгълни стаи, построени от изрязани и полирани камъни, разположени около трапецовиден площад”, обяснява Еступинан.

Археологът Тамара Брей от държавния университет “Уейн” в Мичиган, и колега на Еступинан, потвърждава, че мястото изобилзва от “инкски здания, които са запазени феноменално добре и имат голямо научно значение.”
Вътре в съоръжението от река Мачау започва алея със стени и човек може да различи формата на “ушно” – най-общо казано стълби, формиращи пирамида, за която се смята, че е била тронът на императора. Мъничък изрязан канал с вода се излива в малък водопад, известен като “инкската баня”.

Според директора на Ifea, Джордж Ломн, находката изглежда потвърждава, че инките са били активни и в низинните райони, извън най-популярните области, с които ги свързваме днес – високите части на Андите.

Последен дом
“Малки-Мачау е част от по-голям комплекс, който включва също и лагуната Килотоа  и областта, наречена Пухили (Котопакси) – обяснява той. – Всичко това е принадлежало на Атахуалпа. Било е негово лично владение така, както френските и други крале са имали кралски владения.”

Брей акцентира също  и на това, че “много малко подобни инкски обекти са намерени в този тип тропически низини. Мисля, че инките са ги използвали като място за усамотяване.”
Еступинан има и други конкретни идеи.

Тя смята, че Малки-Мачау е последният дом на Атахуалпа. Гробницата на последния владетел на Тахуантинсую, империята на инките.

Макар че мнозина други експерти застъпват различни теории, Еступинан смята, че когато Атахуалпа е убит, останките му са донесени от най-верния му човек, Руминахуи, в Сигчос за погребение, на мястото, където Руминахуи съсредоточава борбата си за оцеляване срещу европейските завоеватели.

Теотихуакан: 33 новооткрити погребения

Националният институт по археология и история на Мексико (INAH) съобщава за откриването на 33 погребения в покрайнините на Теотихуакан, датиращи от 250 – 550 г. Погребенията са открити в 5 структури, една от които е служила като жилищен район за средната класа. Намерени са още 2000 обекта от камък, 31 000 керамични фрагмента и един артефакт от крайбрежието на Мексиканския залив от ок. 500 г.
В по-голямата структура “в онова, което наричаме Сграда или Структура 8 са намерени следи от пет стаи, три игрища, пасаж, две канализационни системи и оградна стена, останки от червена боя върху хоросановия под, както и кладенци (малки потънали дворове, пълни с вода) и дренажна система.” Някои от телата носят следи от деформации на черепа, което е било разпространен обичай в Централна Америка. Повечето от каменните обекти са изработени от златистозелен обсидиан от Пачука, а 36% са от сив обсидиан от Отумба.

Репортаж на INAH на испански.

2012: 13 въпроса и отговора

Какво трябва да знаете за 2012: 13 въпроса и отговора

Наистина ли Апокалипсисът идва?

д-р Джон Хупс

(със съкращения)

1. Кои са маите?

Терминът “маи” е обобщаващ, както “американци” и “европейци”. Той обхваща широк кръг маянски народи от Древността до днес, чието културно наследство включва около тридесет различни езика. Територията на тези народи е разположена в Източно Мексико (Чиапас и п-ов Юкатан), Гватемала, Белиз, Хондурас и Западен Ел Салвадор. Макар че е невъзможно да се каже със сигурност какви са били говоримите езици, археолозите проследяват произхода на маянската култура докъм 3000 години в миналото въз основа на приемствеността в стиловете керамика, архитектурата, погребенията и други особености. За разлика от популярните схващания, наследниците на древните маи никога не са изчезвали. Всъщност вероятно днес има повече маи от всякога – общо около шест милиона. По време на т.нар. Класически период (200 г. сл.Хр. – 900 г. сл. Хр.) древните маи били организирани в градове-държави, подобни на гръцките. Това е и времето на голямото противоборство между два основни центъра, Тикал и Калакмул, по подобие на конфликта между Спарта и Атина. Хората, които наричаме “древни маи”, никога не са били обединявани от единно управление или религиозна система. Те са живеели в различни воюващи държавици с различни идеологии, които били модифицирани според нуждите на всеки владетел. Вярванията и традициите на различните маянски поселища се различавали значително. Това прави трудно да се каже със сигурност каква е била “маянската” религиозна система. Всъщност самата концепция за “маи” е съвременно изобретение, чиято способност да опише сложността на тези култури е най-малкото съмнителна.

2. Какво представлява Дългото броене и какво общо има с 2012?

Древните маи са измервали времето в цикли с нарастваща продължителност. Първите резултати от проучването на този въпрос са от края на ХІХ в., когато американският журналист Джоузеф Гудман успешно разгадал сложната система на маянския календар. Той публикувал заключенията си през 1897 г., в които описвал системата на “Дългото броене”, базирано на няколко единици или периоди с нарастваща големина: k’in (1 ден), winal (20 дни), tun (360 дни), k’atun (7200 дни), bak’tun (144 000 дни). Древните маи са следели хода на времето по тази система, която, комбинирана с допълнителното календарно броене от 260 дни (цолкин) и 362 дни (хааб), давала в резултат датите от Дългото броене. Гудман смятал, че има и още по-дълги “Големи цикли” от 13 бактуна (1 872 000 дни) и определил, че началото на съвременния Голям цикъл било на 13.0.0.0.0 4 Ахау 8 Кумку (това е 13 бактуноб, 0 катуноб, 0 туноб, 0 уиналоб и 0 киноб, следвано от датите според цолкин и хааб). По-късно учените установиха, че това е датата на свещеното “Сътворение” на древните маи, които в своята митология го смятали за “раждането” на настоящия свят. Грегорианският еквивалент на тази дата е 11 август 3114 г. пр. Хр. Според учените, които поддържат идеята на Гудман за Големите цикли от по 13 бактуна, текущият период ще приключи на 13.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин, равнозначен според Грегорианския календар на 21 декември 2012 (или на 23 декември).

Важно е да се знае, че календарите са сложно нещо! Грегорианският календар, който се използва в момента в Америка, Европа и други страни с голямо Западно влияние, е наследила много промени, някои от които произхождат от Римския (Юлиянския) календар с модификациите, направени по времето на папа Григорий ХІІІ (1502–1585), глава на Римската църква по време на испанската конкиста. Обяснението на магическите или божествените им аспекти, в които вярват хората, е още по-сложно и този проблем е буквално стар колкото света.

3. Наистина ли маянският календар свършва на 21 декември 2012?

Не. Не е ясно дори дали тази дата представлява края на цикъл от 13 бактуна. Теорията на Гудман е, че настоящият Голям цикъл е 54-ти от още по-голямата Велика епоха, съставена от 73 големи цикъла. Някои маянски летобройци изглежда са предпочитали определени части от 20-бактуновите цикли. Маянският календар не свършва с 13- или 20-бактуновия период. Маите са изчислявали дати от далечното бъдеще. Например един надпис предсказва, че годишнината от коронацията на Кинич Джанааб Пакал, маянски владетел на Паленке от VІІ век, все още ще се отбелязва през 4772 г. сл. Хр. Епиграфът Дейвид Стюарт посочва, че има маянски дати по-далеч в бъдещето, отколкото периодите на съвременните астрономи, взиращи се към произхода на вселената преди 13,7 милиарда години.

Днес учените са разделени от две възможни изчисления на датата 13.0.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин според Грегорианския календар – 21 или 23 декември 2012, или дори трети вариант. Датата 21 декември е особено популярен обект на различни интерпретации, защото съвпада със слънцестоенето. Дали това е било умишлено, или случайно е спорен въпрос.

4. Какъв е произходът на твърденията за края на света?

Скоро след публикуването на книгата на Гудман германският учен Ернст Фьостерман интерпретира символите и изображенията от последната страница на предиспанската маянска книга, наречена Дрезденски кодекс, като препратки към края на света, предизвикан от мащабно наводнение, който той възприема като “разрушаването на света”, “апокалипсис” и “край на света”. Идеите на Фьостерман повтаря американският археолог Силванус Морли през 1915 г. в книгата си за йероглифната писменост на древните маи. Морли на свой ред разкрасява нещата, като пише, че “накрая, на последната страница от манускрипта е изобразено Разрушаването на света… Тук в действителност е показан в графичен вид последният всепоглъщащ катаклизъм” под формата на голям потоп. Тези коментари по-късно са преповторени в популярната книга на Морли “Древните маи” (1946 г.). Маянистите се разграничават от неговите интерпретации, а някои учени предполагат, че изображенията представляват годишното настъпване на дъждовния сезон, а не катастрофично наводнение.

Идеите на Гудман, Фьостерман и Морли оказват влияние върху американския учен Майкъл Ко от университета в Йейл, който също интерпретира елементи от ацтекската митология и по-конкретно “Легендата за петте слънца” (записана за първи път през 50-те години на ХVІ в.) като доказателство за древните вярвания в цикличните периоди на унищожение. Той обобщава идеите си в своята популярна книга “Маите” (1966 г.). Във всяко издание (до момента са 8) Ко свързва края на 13-бактуновия цикъл с “Армагедон” – препратка към християнските вярвания, отразени в Новия завет (Откровение), че в края на света ще се проведе последната битка, която ще го унищожи и ще е свързана с Второто пришествие на Иисус Христос. Той също смята (на базата на ацтекските вярвания), че съвременният свят ще бъде унищожен от земетресения. Ко никога не е твърдял обаче, че това ще се случи в действителност. Той просто се опитва да изрази онова, което смята, че се вярвали древните маи, използвайки жаргона на Студената война в опит да впечатли своите читатели.

В средата на 70-те години спекулациите на Майкъл Ко се свързват с псевдонаучните спекулации на бестселъровия швейцарски автор Ерик фон Деникен посредством телевизионното предаване The Outer Space Connection (1975 г.) с автор и продуцент Алън Ландсбърг. Предаването и книгата със същото име разпространяват твърденията, че маите са били в контакт с “древни астронавти” или “древни извънземни”, идентифицирани като извънземни посетители от други планети, за които е “предречено”, че ще се върнат на Земята на 24 декември 2011 г. (очевидно грешна дата, посочена от Ко в книгата му от 1966 г.). Разказвачът на предаването е Род Сърлинг, създател на “Зоната на здрача”. То е гледано от милиони и успешно насажда митологични елементи в популярната култура. Същата година писателят Франк Уотърс, най-известен със своята “Книга на хопите” (1963), публикува “Мистичното Мексико: настъпващият шести свят на съзнанието” (1975), в която свързва същата грешна дата с митовете за Кетцалкоатъл (ацтекско божество и легендарен културен герой), Атлантида и намеци за извънземни посетители. Уотърс пише: “по презумпцията, че маянският Голям цикъл, съставен от 13 бактуна или 5200 години и започнал на 12 август 3113 г. пр. Хр., маркира края на Четвъртия свят и началото на Петия свят, човек би очаквал [и в края на настоящия цикъл – бел.прев.] голяма катастрофа, споменавана от нахуатл-маянските митове. Краят на Големия цикъл и на Петия свят според същата корелация на Гудман-Мартинес-Томпсън, ще настъпи на 24 декември 2011 г. сл. Хр. и той ще бъде разрушен от катастрофални земетресения.” (Уотърс 1975: 257–258). Идеите за разрушаването на света намират отзвук у хората, добре запознати с истории за разрушаването на легендарния “изгубен континент” Атлантида и пророчествата за края на света, изфабрикувани от водачите на нови религиозни течения, като Дейвид Берг от Децата на Бог, който през 1973 г. предсказва, че кометата Кохоутек ще унищожи Земята.

В края на 60-те и 70-те години маянският календар привлича интереса на хипитата, които използват психеделични субстанции, като ЛСД, ДМТ, псилоцибин и канабис, и които се интересуват от астрология, нумерология, Таро и китайската гадателска практика И-Цзин. Тези автори, сред които Терънс Макена и Хосе Архуелес (един от създателите на Whole Earth Festival през 1970), пишат книги, организират уъркшопи и изнасят лекции, описващи мистичните преживявания, базирани на употребата им на психеделични вещества. Те виждат сходни модели в маянския календар и И-Цзин, които ги довеждат до заключението, че 2012 е свързана с духовна “трансформация на съзнанието” – идея, която става популярна сред последователите на ню ейдж вълната. През 1975 г. и Макена (заедно с брат си Денис), и Архуелес публикуват книги, в които идентифицират 2012 като годината, в която това ще се случи. Те обаче не посочват датата 21 декември до 1983 г., когато археологът Робърт Шерър публикува своята корелация в допълнението към четвъртото издание на класическата книга на Силванус Морли “Древните маи”.

Значението на датата е популяризирано по време на контракултурното събитие Harmonic Convergence, организирано от Архуелес на 16–17 август 1987 г., който смята, че проблемите на Западната цивилизация се дължат на използването на календар, който не е пряко свързан с движението на Слънцето, Луната, планетите и звездите. Той се стреми да възкреси версия на маянския календар, базирана на слънчевите и лунните цикли, създавайки нова система, наречена от него самия Dreamspell. Тя следва маянския календар и се основава на числата 13 и 20, а не на 12 и 60. Архуелес смятал, че използването на този различен календар в крайна сметка ще доведе до световен мир.

Harmonic Convergence, надграждащо върху успеха на книгата Шърли Маклейн и телевизионния минисериал Out on a Limb (1986), се разпространява с помощта на новите компютърни технологии (особено Макинтош) и ранните компютърни мрежи. От 60-те години интересът към астрологията, Таро и И-Цзин, както и към маянския календар се разпространява широко сред програмистите, работещи в сферата на персоналните компютри и софтуерната индустрия в областта, която по-късно ще стане известна като Силиконовата и в по-ново време като Силициевата (;-)) долина в Северна Калифорния. Контракултурните и ню ейдж концепции, включително тези на психолога Тимъти Лиъри, Макена и Архуелес, са част от киберкултурата още от времето на зараждането й, и е напълно естествено, че ранните социални мрежи от средата на 80-те, като FidoNet и The Well играят роля в разпространението на информацията за Harmonic Convergence и 2012 сред субкултурите на психеделичните и компютърни хакери, които често се припокриват. (Сред потребителите на канабис и психеделични вещества са и такива влиятелни личности като Бил Гейтс, Стивън Джобс и др.) Митологията за 2012 кристализира от същото контракултурно обкръжение в Сан Франциско и кампусите на Бъркли и Станфорд, които допринасят към значимите културни промени от 60-те, включително радикалните движения за политическа и екологична осъзнатост и “освобождението на знанието”. От същата среда произхождат компютърният и интернет пионер Дъг Енгелбарт, Кен Киси и “Грейтфул Дед”. Тяхното културно наследство е живо и днес във феномени като алтернативната медицина, енвиронментализма, терапията ауахуаска, Горящите хора, Уикилийкс и движението “Окупирай”.

С разрастването на компютърните мрежи идеите се разпространяват между хората, използващи интернет, особено след 1995 г. С растящите тревоги около “проблема 2000” митологията се разпространява стремително и става популярна и в масмедиите. Хората създават уебсайтове, подкрепящи една от две идеи: 1) че това е буквално краят на света или 2) че е духовна трансформация. Това обаче се случва независимо от академичните учени, ангажирани с древните маи, които не подкрепят идеята за “пророчества” и който и да е от двата сценария. “Пророчествата” за 2012 г. се смятат в най-добрия случай за вид народна митология на дигиталната ера, сбор от митове и легенди, които се разпространяват чрез комерсиални публикации, телевизионни канали и особено чрез дигиталните компютърни мрежи. Вниманието, което се отделя на маянската дата 13.0.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин (21 декември 2012) до голяма степен е резултат от устойчивите популярни вярвания в астрологията, нумерологията, мистицизма и откровенията. (Забележете например необичайната повторяемост на числа – 13.0.0.0.0 и 12-21-12.)

5. Какви са разумните основания, че идеята за “апокалипсис през 2012” е безпочвена?

Първото е, че пророчествата за края на света са част от Западната култура от поне 2500 години, но светът все още не е свършил. Има и други причини (изброени по-долу) защо тези пророчества са толкова популярни.

В записите на древните маи няма недвусмислено “пророчество”. Съществува само един древен надпис върху монумент 6 от Тортугеро (Чиапас, Мексико), който се отнася към датата 13.0.0.0.0 4 Ахау 3 Канкин, но текстът не е много ясен, защото обектът е силно повреден. Епиграфите Свен Грьонмайер и Барбара Маклауд смятат, че текстът се отнася до бъдеща церемония, в която ще се почете определено божество като бъде облечено в специални дрехи и вероятно използвано в процесия. Тези останки са обект на много дебати. Други маянски “пророчества” за края на света, поместени в документи, подобни на “Книгите на Чилам Балам” от ХVІІІ в., са трудни за интерпретиране и не посочват конкретно 2012 година. Тези източници, както и “Попол Вух”, традиционна маянска история за Сътворението, която разказва за разрушаването на поредица от светове, са записани след испанската конкиста и е вероятно да са били повлияни от францисканските схващания за края на света. Следователно идеите за края на света през 2012, свързвани сега с маите, са всъщност западни идеи, а не такива, произхождащи от вярванията на древните маи. Когато маите от Колониалния период са говорели за катастрофи и опустошения, изглежда вероятно да са имали предвид разрушаването на собствената им култура от испанските нашественици.

Някои хора се концентрират върху факта, че специалната дата в маянския календар – изчислена преди над 2000 години – съвпада със зимното слънцестоене (21 декември). Те смятат, че уменията и точността на маянските летобройци означават, че те са имали и способността да предсказват много неща от бъдещето. Академичните учени обаче не са постигнали съгласие дали правилната дата е 21 декември, 23 декември или нещо друго. Мнозина са на мнение, че връзката със зимното слънцестоене е съвпадение. (Те също така пренебрегват идеите за “галактическото подравняване” – позиционирането на Слънцето на определено място, съотнесено с Млечния път на тази дата като фантазия, основана на неточна, нетрадиционна астрология.)

Привържениците на митологията около 2012 са склонни да пренебрегват академичните учени и мненията на професионалните маянисти (археолози, епиграфи, историци на изкуството, лингвисти и пр.) за това в какво всъщност са вярвали древните маи. Техните интерпретации се базират на остарели и старомодни идеи от края на ХІХ и началото на ХХ век; идеи, които са полезни за създаването на митология и идеология, но не отразяват съвременното академично знание. Утвърдените учени разглеждат това движение като извор на псевдонаука, невежество, лековерие и неправилно мислене, защото насърчава субективното пред обективното знание.

6. Как концепцията за края на света или трансформацията му през 2012 е станала толкова популярна?

Идеята за края на света през 2012 е успешна, защото използва страховете на хората, за да ги накара да обърнат вниманието си към филмите, телевизионната документалистика, книги, списания, уебсайтове и други медии, създадени, за да печелят пари. Това е мит, разпространяван отчасти по комерсиални причини. Той обаче се свързва и с духовни цели от хора, които поставят въпроси като световния мир, състоянието на околната среда, глобалните комуникационни мрежи и положителните социални промени. Този въпрос се е превърнал в мащабна тема в търговските, политически и духовни идеологии.

Причините за искрената загриженост на хората по този въпрос са многобройни. Сред тях са въпросите за разпространението на ядреното оръжие, политическото напрежение в Близкия изток, Северна Корея, Пакистан, несигурността от глобалната икономическа рецесия, нарастващото замърсяване и глобалните климатични промени, стремителните промени в различни социални области, резултат от технологиите и ускоряването на глобалните комуникации. Мисля, че хората са разтревожени, защото чувстват, че не могат да контролират тези промени, които значително засягат живота им. Проблеми, подобни на тези, обаче, са съществували във всяко поколение. Няма причина да смятаме, че 2012 ще е по-различна с изключение на ефектите, предизвикани от вярванията в популярната митология.

7. Допринасят ли масмедиите за избуяването на митологията около 2012?

Да. Определено! От 70-те години насам сензационни и популярни телевизионни програми, филми, книги и списания се възползват от общото невежество на широката публика за древните маи, за да прокламират глупости, митове и фолклор, който няма почти нищо общо с академичната наука. Ясно е също така, че това явление се увеличава с разпространението на персоналните компютри, дигиталните мрежи, интернет и онлайн източниците на информация, като Уикипедия, Youtube, Facebook и Twitter. Те правят разпространението на популярната митология много по-бързо и лесно. Макар че те улесняват и разпространението на висококачествени материали за древните маи, хората, които нямат добро образование, са привлечени много повече от сензационните истории, отколкото от отговорните академични изследвания, базирани на внимателно научно проучване.

Понастоящем има над 1500 книги на английски за “феномена 2012”, сред които едва една шепа отразяват схващанията на академичните експерти. Повечето са написани за публика, която търси сензационните интерпретации.

8. Какви са традиционните аргументи по отношение на други пророчества за “края на света”?

Някои християни вярват в нещо, което те самите наричат “Екстаза” събитие, при което душите на истински вярващите ще бъдат взети в Рая. Те се приготвят за това с молитви и отдаденост, но не знаят кога ще настъпи моментът. Според техните вярвания Екстазът идва преди Армагедон и събитията около края на света. Интерпретациите на християнските вярвания за края на света се различават значително. Съществуват традиционни християнски вярвания, които са извънредно различни и традиционни мнения на християни и нехристияни по отношение на тези вярвания. Идеите от този невероятно сложен комплекс обаче се обобщават трудно. Някои християни вярват във физическия край на света, а други смятат, че това е метафора.

9. Как митологията за 2012 става популярни извън ню ейдж кръговете?

[Коментира се приносът на различни книги, “Апокалипто”, 2012, спекулативните тези на Греъм Хенкок.]

10. Освен Холивуд кой още експлоатира тази митолигия за пари?

[Певци, Бритни Спиърс; предприемачи, които продават убежища в планината; разни ню ейдж откачалки, които си пласират смахнатите продукти.]

11. Активизира ли феноменът 2012 туризма в държавите, населени с маи?

Разбира се. Мексико, Гватемала, Белиз, Хондурас и Ел Салвадор използват всички възможности, за да промотират туризма из територията на древните маи и други дестинации, свързани с 2012, включително с документални филми, спонсорирани от правителството. Мексиканският Институт по антропология и история (INAH)вече публикува стратегически прес съобщения, за да подкладе интереса към 2012, последните от които истории за откриването на втори надпис, “потвърждаващ” датата.

Един от най-странните туристически феномени е свързан с Босна, където предприемачът Семир Османагич свързва митологията за 2012 със своето откритие на древни босненски “пирамиди”, за да възроди туристическата индустрия на страната. Гугълнете “босненските пирамиди”, за да се осведомите повече по темата.

12. Защо хората са толкова привлечени от теориите за Апокалипсиса?

[Всеки да си даде сам отговор, текстът на автора не съдържа особено оригинални прозрения, освен това, че страхът продава по-добре и от секса.]

13. Откъде да се сдобиете с точна информация за маите и 2012?

Статията в Уикипедия за “феномена 2012”, писана и редактирана вече няколко години от многобройни сътрудници с широк кръг гледни точки, е най-достъпният, точен и актуален източник. Други онлайн източници с изобилна документация са:

1

2

3

4

Четири книги, чиито автори са учени, представят трезв и критичен преглед на митовете за 2012 г.:

The End of Time: The Maya Mystery of 2012 на Антъни Авени; 2012: Science and Prophecy of the Ancient Maya, от епиграфа и историка на изкуството Марк ван Стоун2012 and the End of the World: The Western Roots of the Maya Apocalypse, от етноисторика Матю Рестол и Амара Солари и The Order of Days: The Maya World and the Truth About 2012 от епиграфа Дейвид Стюарт.

Източник: Psychology Today

За автора: John Hoopes