Намерена ли е гробницата на Атахуалпа?

Откритото наскоро археологическо находище в Еквадор може да се окаже гробницата на Атахуалпа, последният инкски император. Мястото е обширен комплекс в област, наречена Сигчос. “Това откритие има несъмнено значение за историята на еквадорската археология и за целия Андски регион”, казва министърът на старините Мария Фернанда Еспиноса по отношение на руините, намерени от еквадорския историк Тамара Еступинан.

През ХV и ХVІ век империята на инките се простирана площ от над 1600 км върху по-голямата част от Андския регион  – от днешна Боливия и Перу до Аржентина, Чили, Еквадор и Колумбия. Тя обединява разнообразни етнически групи с различни езици, градове, храмове, земеделски тераси и крепости.

Атахуалпа е последният владетел от своята династия. По време на испанската конкиста той е взет в плен в  Кахамарка, Перу. Притиснат от испанците да приеме християнството, след това той е екзекутиран чрез удушаване, а след смъртта му през 1533 г. империята започва да се разпада.

Мястото

Тази година Еквадорското министерство на културното наследство започна работа по обещаващия археологически обект, който се простира върху планински хребет на 1020 м, а Еступинан ще е отговорна за повдигането на завесата около неговите тайни.

През юни 2010 г. Еступинан, която сега е изследовател във Френския институт за андски проучвания (Ifea), открива “инкски археологически обект”, високо по източните склонове на Андите, сред планинските каньони. Близо до него се намира малка местна ферма и съоръжение за отглеждане на бойни петли.

Но в тази област, наречена Сихчос, на около 70 км от Кито, на един хълм, ошарен с храсти, има и още нещо: тя открива комплекс от стени, акведукти и каменна зидария в рамките на отдалеченото селце Мачау. На кечуа Мачау означава “погребение”.

“Това е инкски паметник от късната империя, който включва няколко правоъгълни стаи, построени от изрязани и полирани камъни, разположени около трапецовиден площад”, обяснява Еступинан.

Археологът Тамара Брей от държавния университет “Уейн” в Мичиган, и колега на Еступинан, потвърждава, че мястото изобилзва от “инкски здания, които са запазени феноменално добре и имат голямо научно значение.”
Вътре в съоръжението от река Мачау започва алея със стени и човек може да различи формата на “ушно” – най-общо казано стълби, формиращи пирамида, за която се смята, че е била тронът на императора. Мъничък изрязан канал с вода се излива в малък водопад, известен като “инкската баня”.

Според директора на Ifea, Джордж Ломн, находката изглежда потвърждава, че инките са били активни и в низинните райони, извън най-популярните области, с които ги свързваме днес – високите части на Андите.

Последен дом
“Малки-Мачау е част от по-голям комплекс, който включва също и лагуната Килотоа  и областта, наречена Пухили (Котопакси) – обяснява той. – Всичко това е принадлежало на Атахуалпа. Било е негово лично владение така, както френските и други крале са имали кралски владения.”

Брей акцентира също  и на това, че “много малко подобни инкски обекти са намерени в този тип тропически низини. Мисля, че инките са ги използвали като място за усамотяване.”
Еступинан има и други конкретни идеи.

Тя смята, че Малки-Мачау е последният дом на Атахуалпа. Гробницата на последния владетел на Тахуантинсую, империята на инките.

Макар че мнозина други експерти застъпват различни теории, Еступинан смята, че когато Атахуалпа е убит, останките му са донесени от най-верния му човек, Руминахуи, в Сигчос за погребение, на мястото, където Руминахуи съсредоточава борбата си за оцеляване срещу европейските завоеватели.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s