2012: FAQ

2012: Често задавани въпроси

Марк ван Стоун

Наистина ли светът ще свърши? Вярвали ли са маите в това?

Не съществуват податки при маите и ацтеките или друго някакво централноамериканско пророчество, което да подсказва, че те са предричали неочаквана или внезапна промяна от какъвто и да е вид през 2012 година. Идеята за края на някакъв “Голям цикъл” е изцяло съвременна измислица.

Маянските надписи, които предсказват бъдещето показват последователно, че те са очаквали животът да продължи по познатия ни начин завинаги. В Паленке например те са предсказали, че хората през 4772 г. сл. Хр. ще празнуват годишнината от коронацията на техния велик владетел Пакал.

Разбира се астрономите очакват Слънцето в крайна сметка да се превърне в червен гигант, после да колапсира и да изгори, но не и през следващите няколко милиарда години. Макар че маите адресират някои от предсказанията си към доста далечното бъдеще, още не сме открили нито едно, което да се простира чак толкова далеч. Колкото до това дали нашият свят ще свърши през 2012 година, отговорът е: “и да, и не”. Американското чувство за недосегаемост приключи на 11 септември 2001 г. Всичко става по-тъмно и по-отчаяно. Уолстрийт се срива. Изгледите за мир в Близкия изток изтъняват с всяка следваща година. Някои руски ядрени оръжия не са на официален отчет. Консумацията на нефт надхвърля капацитета ни за производство. Да не започваме и с глобалното затопляне и пренаселването. По всички стандарти светът след 2012 със сигурност ще изглежда много по-различен отколкото е днес. Статистически, някои значими промени за по-лошо със сигурност ще се случат през 2012 или 2013 или 2020 или която година си изберете.

Дори ако намерехме доказателства за действително маянско предсказание за 2012, това не би го направило непременно вярно. Вероятно най-важният въпрос, който трябва да си зададем, ми бе пошушнат от Бил Сатурно, откривателят на стенописите в Сан Бартоло. Ако маите са били толкова умели пророци, как така са пропуснали Конкистата? “Явно не са успели да я предвидят, а?” Това е най-голямата и опустошителна катастрофа, поразила хората на двете Америки за всички времена и нито дума за нея в целия корпус от маянска профетическа литература.

Наистина ли маянският календар е по-точен от нашия?

Зависи как дефинирате “точен”.

Маянският слънчев календар от 365 дни не отчита високосните години, така е доста по-малко синхронизиран с действителната тропическа година от 365,2422 дни от Грегорианския., който използваме ние. (400 грегориански години = 146 097 дни, което означава, че средно в годината има по 365,2425 дни.)

Маянският 260-дневен свещен календар се е използвал без прекъсване поне 2300 години, но това важи и за нашия 7-дневен седмичен цикъл. “Традиционен” не означава непременно “точен”.

Тийпъл (1906) открива доказателства, които го убеждават, че астрономите в Паленке са осъзнали, че при бавното разминаване между маянскиян 365-дневен календар и тропическата година ще са нужни 1508 Хааба (години от по 365 дни), за да се синхронизират отново (1507 тропически години). Този коригиращ коефициент би се приближил повече до 365,2422 дни, отколкото Грегорианския календар. (Това доказателство се състои от интервално число малко над 754 хааба, почти точно половината на 1508. “Прародителят на триадата” родила GI, GII и GIII 754 години и няколко месеца след датата 13.0.0.0.0 4 Ахау 8 Кумку например.) Следователно човек би твърдял, че маите са били абсолютно наясно колко неточен е техният Хааб по отношение на тропическата година, но не мисля, че техният календар е бил толкова точен. Ние знаем колко неточен е Грегорианският календар с много повече прецизност.

Техният лунен цикъл, вариращ между 29 и 30 дни се доближава до действителният лунен месец от 29,5306 дни. Те са го направили още по-“точен” като са го нагласявали чрез наблюдения. Това ще рече, че ако новолунието се появявало ден по-рано, те просто обявявали, че цикълът има 29 дни вместо 30. Лаунсбъри показва, че те са забелязвали модел в тези несъответствия: в Копан маите са поддържали цикъл от 149 луни = 4400 дни, докато астрономите в Паленке са използвали различен цикъл от 81 лунни месеца = 2392 дни. Страниците за затъмненията в късния Дрезденски кодекс се основават на цикъла от паленке, умножен по пет: 405 луни = 11 960 дни. Всички тези коефициенти се доближават много до действителната стойност на лунния месец. Последните два са в рамките на една хилядня от процента (9,3 х 10-6 или 9,3 от милиона).

Древните астрономи на маите очевидно са били наясно и с много дългия астрономически цикъл, който ние наричаме Прецесия на зодиака (ок. 25 800 години) и тяхното приближение към него (26 021 години) е с точност до 1,6%. Това също не е равнозначно на поддържането на превъзхождащ календар. Макар че е технически некоректно да се каже, че древните маи са имали “по-точен календар от нас”, човек трябва да уважава точността на техните наблюдения и на астрономическите им записи, които са били изумително точни. Те обаче не са по-прецизни отколкото тези на древните гърци и са доста по-неточни от съвременните измервания.

Претенциите, че календарът на маите е “по-точен” от Грегорианския предполагат, че те са имали достъп до знание, превъзхождащо нашето, знание от езотеричен и дори извънземен характер. Това просто не е вярно. Маите са използвали наличните инструменти и своята проникновена, упорита интелигентност, за да направят най-доброто възможно нещо. Предимството, което са имали, било ясното тъмно небе, отколкото ние, наследниците на Индустриалната епоха, някога ще можем да наблюдаваме отново (освен малцината щастливци, които пътуват в космоса).

Списък с основните етапи в централноамериканската история и доминиращите ги култури:

1500/1500 – 900 г. пр. Хр.: Ранен предкласически или Ранен формативен период

Олмеки: Сан Лоренцо. “Олмекският хоризонт” (т.е. доминацията на олмекските конвенции в изкуството и тяхното културно влияние) се разпрострянав из Централна Америка.

Долината на Мексико: статуетките на “красивата дама” от Тлатилко, “бебетата” от Лас Бокас и т.н.

900 – 300 г. пр. Хр.: Среден предкласически или Среден формативен период

Олмеки: Ла Вента. “Олмекският хоризонт” се простира от Ел Салвадор до Гереро

Централно Мексико, олмеки: Чалкатцинго

Гереро, олмеки: Теопантикуанитлан. Пещерни рисунки от Хукстлауака и Окстотилан.

Оаксака: Монте Албан І

400 – 300 г. пр. Хр.: “Късен предкласически колапс”

“Олмекският хоризонт”, т.е. доминацията на олмекските конвенции в изкуството и културно влияние изчезва из цяла Централна Америка. Следващата епоха се характеризира от разпространението на малки, независими градове-държави.

300 г. пр. Хр. – 200 г. сл. Хр.: Късен предкласически или Късен формативен период

Изток: (Мая и Истмиан) Каминахую, Ицапа, Чиапа де Корсо, Такалик Абах, Ел Мирадор, Сан Бартоло, Ла Мохара, Серос. Под повечето маянски градове от Класическата епоха лежат основите на селища от Късния формиращ период.

Централно Мексико: Кратко просъществувалия Куикуилко и начало на Теотихуакан.

Запад: Мекскала, Колима, Чупикуаро

Оаксака: Монте Албан ІІ

200 – 600 г. сл. Хр.: Ранен класически период

Изток: Мая

Централно Мексико: доминира Теотихуакан, Чолула. (Теотихуакан запада ок. 650 г.)

Оаксака: Монте АлбанІІІ

Мексикански залив: Ремохадас

Запад: Мескала, Колима, Наярит, Халиско, Мичоакан

600 – 900 г. сл. Хр.: Късен класически период

Изток: Мая

Централно Мексико: Какакстла, Шочикалко и други изгряващи градове

Оаксака: Монте Албан ІV

Мексикански залив: Веракрус/ Ел Тахин, Хуастека

Запад: Колима, Наярит, Халиско, Мичоакан

800 – 1050 г. сл. Хр.: Терминален класически период

Изток: Южните маянски градове западат, но тези в Юкатан процъфтяват: Чичен Ица, Ушмал, Каба, Лабна, Сайил, Тулум и т.н.

Останалата част от Централна Америка преживява всеобщ колапс.

900 – 1350 г. сл. Хр.: Ранен посткласически период

Изток: Чичен се присъединява към клуба на изгубените градове: напуснат ок. 1000 г. сл. Хр. Маяпан и други по-малки градове-държави са бледи наследници на някогашното маянско величие.

Оаксака: Микстека (Монте Албан V)

Централно Мексико/ Пуебла: Чолула е повторно населена, Тула Хидалго

1350 – 1520: Късен посткласически период

Централно Мексико: Хегемония на мешика/ацтеки. Други по-големи държави: Чолула, Тлакскала и т.н. Останалата част от Централна Америка е нашарена с цивилизовани държави, много от които доминирани от ацтеките.

Изток: Независими маянски градове-държави с кратко съществуване.

1520 – 1560 г. сл. Хр.: Ранен колониален период

Кортес, Алварадо и останалите от дружинката завладяват по-голямата част от Нова Испания, като правят всичко по силите си да унищожат старите култури и да поробят населението. Започва строежа на стотици масивни църкви.

Изток: В централната част на региона Петен, Гватемала, маянското царство Таясал запазва независимостта си от испанците до 1697 г.

Следва продължение…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s