Най-старият град в Америка

Откритият преди 19 години огромен град Карал, все още се проучва от археолозите. Учените смятат, че градът е на 5000 години и периодът на съществуването му надхвърля 1000 години.

Сред последните открития в него е малка обществена постройка в предградията, която е свързана с централната област с улица. Археологът Рут Шейди, която управлява Археологическата област Карал, заяви, че заедно с екипа си проучват още 11 други селища, които спадат към този период.

 

Източник: Archaeology

Advertisements

Блогът на Дейвид Стюарт

Как Интернет помага за по-бързото разчитане на майанската писменост? Блогът на Дейвид Стюарт обединява усилията на учени от цял свят в разгадаването на майанските текстове като събира идеи, прозрения и предложения от всеки (включително любителите).

Можете да го следите на този адрес: http://decipherment.wordpress.com/

Гробница на маянски принц в Ушул

За наскоро откритата гробница на маянски принц в Ушул

Екип от археолози от университета в Бон, Германия, откри гробница на млад принц  древния маянски град Ушул. Ръководените от проф. Николай Грубе и д-р Каи Делвендал, археолози проучват града, разположен в Кампече, Мексико, от четири години. Целта им е да проучат процеса на централизация и колапс на хегемонните държавни структури в маянските низини, като използват за пример един среден по размери град и връзките му с регионалния център Калакмул.

Комплексът на царския дворец в Ушул е разположен на юг от главния площад в центъра на древния град. Размерите му са 120 х 130 м, състои се от поне единадесет отделни сгради, организирани около пет вътрешни двора. Завършения си вид комплексът добива ок. 650 г. сл. Хр., когато управляващата династия в съседния Калакмул е  в процес на завземане на обширни области от низините.

По време на разчистването на най-голямата дворцова постройка, известна като “структура К2”, през 2011 г. са открити шест панела с релефи, изобразяващи четирима царе от управляващата династия на Калакмул, да играят на топка. Археолозите смятат, че Ушул, който първоначално е бил малко независимо царство, е бил седалище и е управляван периодично от лидерите на династията Каан, на власт също и в Калакмул. Влиянието им обаче отслабва през 705 г. и съществува силна вероятност местната управляваща династия да заема трона за няколко поколения. В началото на ІХ в. Ушул е напълно изоставен.

При разкопки на южните помещения на структура К2 е открита богато обзаведена гробница, която може да се датира от времето непосредствено след края на влиянието на Калакмул. Стените на криптата са направени от тухли, а камерата е покрита със стъпаловидна арка. Във вътрешността на камерата, която е на възраст 1300 години, са открити останките на млад мъж, погребан по гръб със свити ръце. Разположена около него са намерени керамични чинии и пет керамични вази в удивително добро състояние, някои от които украсени с рисунки. Една уникална чиния, изрисувана в прословутия кодексов стил, покрива черепа на починалия.

“Върху една от чиниите има простичко посвещение, написано с елегантно оформени йероглифи, което гласи: “[Това е] съдът за пиене на младия мъж/принц. Още един надпис върху съд споменава млад мъж или принц” – казва проф. Грубе. Макар че тези препратки не са твърдо доказателство за идентичността на починалия, разположението на гробницата и липсата на определени знаци за статуса му, като нефритени бижута, посочват, че мъжът е бил млад член на управляващата фамилия, който не е бил пряк наследник на престола. Вероятна дата на един от съдовете се свързва със 711 г., следователно смъртта на младия принц и изграждането на гробницата могат да се датират към второто или третото десетилетие на VІІІ в. Изключително добре запазената керамика правят тази гробница едно от най-значимите открития в маянските низини.

Източник:   Science Codex

Купа от гробницата на принца; (Archaeological project Uxul / University of Bonn) Снимка: Sci-news.com

 

Намерена ли е гробницата на Атахуалпа?

Откритото наскоро археологическо находище в Еквадор може да се окаже гробницата на Атахуалпа, последният инкски император. Мястото е обширен комплекс в област, наречена Сигчос. “Това откритие има несъмнено значение за историята на еквадорската археология и за целия Андски регион”, казва министърът на старините Мария Фернанда Еспиноса по отношение на руините, намерени от еквадорския историк Тамара Еступинан.

През ХV и ХVІ век империята на инките се простирана площ от над 1600 км върху по-голямата част от Андския регион  – от днешна Боливия и Перу до Аржентина, Чили, Еквадор и Колумбия. Тя обединява разнообразни етнически групи с различни езици, градове, храмове, земеделски тераси и крепости.

Атахуалпа е последният владетел от своята династия. По време на испанската конкиста той е взет в плен в  Кахамарка, Перу. Притиснат от испанците да приеме християнството, след това той е екзекутиран чрез удушаване, а след смъртта му през 1533 г. империята започва да се разпада.

Мястото

Тази година Еквадорското министерство на културното наследство започна работа по обещаващия археологически обект, който се простира върху планински хребет на 1020 м, а Еступинан ще е отговорна за повдигането на завесата около неговите тайни.

През юни 2010 г. Еступинан, която сега е изследовател във Френския институт за андски проучвания (Ifea), открива “инкски археологически обект”, високо по източните склонове на Андите, сред планинските каньони. Близо до него се намира малка местна ферма и съоръжение за отглеждане на бойни петли.

Но в тази област, наречена Сихчос, на около 70 км от Кито, на един хълм, ошарен с храсти, има и още нещо: тя открива комплекс от стени, акведукти и каменна зидария в рамките на отдалеченото селце Мачау. На кечуа Мачау означава “погребение”.

“Това е инкски паметник от късната империя, който включва няколко правоъгълни стаи, построени от изрязани и полирани камъни, разположени около трапецовиден площад”, обяснява Еступинан.

Археологът Тамара Брей от държавния университет “Уейн” в Мичиган, и колега на Еступинан, потвърждава, че мястото изобилзва от “инкски здания, които са запазени феноменално добре и имат голямо научно значение.”
Вътре в съоръжението от река Мачау започва алея със стени и човек може да различи формата на “ушно” – най-общо казано стълби, формиращи пирамида, за която се смята, че е била тронът на императора. Мъничък изрязан канал с вода се излива в малък водопад, известен като “инкската баня”.

Според директора на Ifea, Джордж Ломн, находката изглежда потвърждава, че инките са били активни и в низинните райони, извън най-популярните области, с които ги свързваме днес – високите части на Андите.

Последен дом
“Малки-Мачау е част от по-голям комплекс, който включва също и лагуната Килотоа  и областта, наречена Пухили (Котопакси) – обяснява той. – Всичко това е принадлежало на Атахуалпа. Било е негово лично владение така, както френските и други крале са имали кралски владения.”

Брей акцентира също  и на това, че “много малко подобни инкски обекти са намерени в този тип тропически низини. Мисля, че инките са ги използвали като място за усамотяване.”
Еступинан има и други конкретни идеи.

Тя смята, че Малки-Мачау е последният дом на Атахуалпа. Гробницата на последния владетел на Тахуантинсую, империята на инките.

Макар че мнозина други експерти застъпват различни теории, Еступинан смята, че когато Атахуалпа е убит, останките му са донесени от най-верния му човек, Руминахуи, в Сигчос за погребение, на мястото, където Руминахуи съсредоточава борбата си за оцеляване срещу европейските завоеватели.